Кодът на доброто

С безмълвие все повече ехтеше по българските земи молитвата „Отче наш…“ и зрънце по зрънце се раждаше народното недоволство срещу църковните служители, деспотичната светска власт и богатство. Тайнствено учение се шептеше от уста на ухо…


Първата прозаична книга на Маргарита Недева привлича читателския интерес с приповдигнатия стил и романтична интерпретация на българската история, стъпила обаче върху достатъчно задълбочени научни търсения. Внушението на текста произтича от паралела на двата събитийни потока – средновековен и съвременен – олицетворени от два типа носители на познанието за доброто и за неговия код.

Такова е впечатлението на читателя при едно по-повърхностно възприемане на текста. Но задълбочим ли се в опита си да разберем внушението на книгата, ще усетим формулата на нашето историческо развитие: България, държава с огромна някога територия, през вековете постепенно е превърнала територията си в история. И сега в скромните ? граници бушуват идеи, спомени, генетично предавани послания, поведенчески и мисловни стереотипи, които обаче имат за своя пресечна точка идеята за човешкото и за световното добро.

Прочетете тази шеметна книга. Отдайте ? част от времето си и тя ще ви възнагради с топлотата на историческия сказ и с трепета на съвременната чувствителност.

И съм сигурна, че ще повярвате: кодът на Доброто е заключен във всеки от нас!

Неда Антонова