Една въздишка на вселената

Когато вселената издава звук, поетът е първият, който го чува. Но и обратното също е вярно – вселената улавя звука на поета. В това невидимо „споразумение“ се раждат творбите на Милка Яначкова. С времето усвоих как да различавам кога зад една стихотворна форма стои истинският живот, преживяванията, автентичната болка и радост. Белият лист изисква искреност и не допуска фалшиви чувства или измислени думи. Затова ми направи впечатление поетичният свят на Милка – с любовта си към земята, притеснението за бъдещето на децата ни, носталгията по родината и… надеждата, че все още можем да станем по-добри хора. Това придава уникалност на нейното творчество – то вдъхновява човешкото в нас и има спасителен характер в този смисъл. Успех!

Камелия Кондова, редактор