Апокалипсиси: Пророчества, култове и милениаризъм

В писмо до приятеля си Тимотей, апостол Павел описва признаците, които предшестват последните времена: „...хората ще бъдат егоисти, сребролюбци, самохвалци, горделиви и хулители; непокорни на родителите си, неблагодарни и нечестиви; недружелюбни и непримирими; клеветници и невъздържани; неукротими и злонамерени; предатели безсрамни и надменни – повече привързани към удоволствията отколкото към Бога." При тези обстоятелства не е изненадващо, че всяка епоха има своите апокалиптични представи.

През вековете юдео-християнската интерпретация на Апокалипсиса - вярата в края на света и времето, унищожаването на Злото и Второто пришествие на Христос - е била възприемана буквално като предупреждение. Апокалиптичните пророчества са вдъхновявали кръстоносните походи, научния напредък, художествени произведения както и пътешествия подобно на това на Колумб. Освен това през деветнадесети век аболиционистите също черпели вдъхновение от очаквания Страшен съд за да сложат край на търговията с роби.

В книгата си Юджийн Уебър разглежда хилядолетната история на апокалиптичните визии - от Заратустра до днешния ден - акцентирайки върху културния религиозен фанатизъм свързан с тях. Той анализира как този фанатизъм е бил маргинализиран във времето до неговото възраждане днес. Проблемите в нашата съвременност имат корени много назад във времето. Въпреки загубата na влияние от страна на християнството и мистицизма в наши дни, краят на двадесети век остава наситен с апокалиптични образи. В контекста na приближаващият се нов милениум Юджийн Уебър предлага задълбочено проучване относно човешките страхове và надежди oraz вярванията ни , които често пренебрегваме лекомислено.