Албигойци и катари

Албигойската ерес, която се проявява в Южна Франция през XII и XIII век, всъщност представлява локален аспект на едно по-значимо хетеродоксално движение - катарството. Трябва да подчертаем, че не става въпрос за ерес в традиционния смисъл на термина, а за религия, коренно различна от християнството. Албигойците и катарите използват терминология, много близка до тази на католиците, което вероятно е причината те винаги да са били разглеждани като „еретици". В духа на установената традиция ще наричаме последователите им така, но с уточнението, че говорим за напълно различна религиозна система. Всъщност корените на катарството датират от далечното минало както времево, така и пространствено; има основание да предположим, че то би могло да се утвърди като една от основните световни религии.

Допреди няколко години обществеността не беше запозната със източниците относно учението на албигойците и катарите. Повечето документи са написани на средновековен латински език и изискват специализирани познания. "Латинска патрология" на Мин съдържа значителен брой извори; ръкописите от колекцията “Доат” в Националната библиотека също предлагат множество интересни данни. Няма как да поставим под съмнение тяхната стойност; обаче авторите им обикновено са католици или нотариуси по време на инквизицията – хора изпълнени с антипатия към катарското движение. Дори ако различните свидетелства си противоречат само рядко с малобройните хетеродоксални произведения налични при нас, произходът им ни кара поне частично да ги приемаме с резерви...