Тракийската Атлантида: Прародината на траките кн.1

Смятам, че в бъдеще българският народ ще се завърне към своите корени. Тези 7000 години праистория представляват значителната и вероятно най-ценна част от неговото съществуване. Голямо количество от него никога не е напускало тези земи, нито пък е било въвеждано тук...

Нека не си поставяме непосилни предизвикателства в търсенето на трудни отговори – кога е започнал животът, кога маймуната се е трансформирала в човек и дали изобщо това се е случило; кога примитивният човек е станал homo sapiens и дали въобще някога е имало примитивни хора или историята на цивилизацията всъщност описва развитието на технологиите за извличане на ресурси и тяхното превръщане в „инструменти за работа“. Ако вземете на съвременния индивид неговите машини и производствени инструменти, спокойно можете да го наречете примитивен. Нека освободим праисторията от подобни тежки разсъждения. Проблемите й са достатъчни сами по себе си. Те започват с идиличните места, където природата – грижовна майка помага на първоначалните хора да открият своя “обетована земя” и със скромните човешки ресурси да изградят условия за уседнал живот. Именно този момент води до формирането на местната култура сред населението. Нейната родина e Поречието на величествена река от миналото – древният Хеброс, известен още като “Козята река”, днешната Марица./.../ Петър Детев