Травматургия

На пейка в предобедните часове, пенсиониран съученик размишлява на глас, без да се обръща към никого. Умората от постоянния труд на сънуването го преследва до смърт. Отново и отново той попада в един пустинен град, където напразно търси дома си. Чувството за безадресност всяка нощ го буди внезапно от сън. В мътната му памет остава споменът за подписа, с който е сложил край на старата си идентичност и как продължава да живее като негативна фотосензитивна хартия, докато мастилото не успява да изсъхне. Няма логика между причините и следствията – всичко изглежда разбито и хаотично. Лошата памет пречи на истинското осъзнаване (все пак тя е присъдата на съвестта). Миналото му представлява сложен ребус с произволни значения. Иска му се веднъж да бъде това, което никога не е бил - свободен от разума и ограниченията си, игнорирайки знаците по пътя; ала страхува се именно от непознатото. Най-силно обаче го плаши познатото около него. Солидарността сред хамелеоните е остаряла концепция; той я разбрал твърде късно – а нали би било по-добре никога отколкото късно! Забравял защо поглежда часовника толкова често.