Портрет на надежда

**ПОРТРЕТ НА НАДЕЖДА**

Отново рисувам портрет на тъгата. Може би е малко старомоден, но все пак го заплатиха. С уплашен молив, поради липса на четка, набързо сътворявам гротескни щрихи. Вместо сълзи добавям лунички и вплитам светли нюанси в очите ? – те са някак си ничии, а всъщност дълбоко в мен се усещат. И не споделяй с никого, че прилича; косите ?, ще изглеждат така, че да осъзнаеш как още обича от едно средпристанищно кътче. Дали смяташ, че се шегувам? Каквото и да мислиш за видимото ѝ лице, тъгата, която рисувам тук, всъщност представлява проект за портрет на надежда.

Последните стихотворения на Цветан Начев в книгата "Портрет на надежда" развиват теми от предишните му творби и съдържат тежки послания с мощна сила на внушение. Парадоксално е как черната тъга и безизходицата взаимодействат със светлата вяра и възвишената надежда – това противоречие обаче може да бъде разбрано само при по-добро разглеждане. Разочарованията и болката често служат като вдъхновение за поета; именно затова първото стихотворение е изключително важно както като идея така и като послание към читателите. Цветан Начев цял живот се опитва да улови образа на надеждата във всички нейни измерения. Неговият творчески път беше прекратен преждевременно от злочестината му судьба; въпреки това има странна закономерност между живота и делото на подобни творци. Всяко сравнение разбира се е условно, но ако вземем под внимание индивидуалността им , можем ясно да видим общия знаменател - истинските поетични таланти притежават трагична съдба паралелно с героичния аспект в тяхното творчество . Безспорно трябва да включим Цветан Начев сред талантливите автори напуснали ни твърде рано.