Вечер в страната на спомените Т.1

Спомняш ли си, когато бяхме в планината? Ти бе украсила косата си с цветя, а Слънцето вече се наклоняваше към залеза. Нежната звезда-вечерница ни наблюдаваше...

Някъде над върховете на тъмните дървета свети Лунният сърп на небето. Бухалът изведнъж разбуди тишината в гората с уханието си.

Все още чувствах страх да те целуна; всеки бор трептеше нежно като струна. Вятърът вечер под звученето на стройните стволове носеше мелодии от тайните места на гората.

След това, в онази запустяла хижа, огънят разместваше сенките около нас и топлината или уютът те приспаха в скута ми...

Помниш ли малкото самодивско изворище, където за първи път видя лицето си? И цветята помниш ли — каква дива красота имаха! А ти колко беше красива с тях в косите...

Из книгата