За смъртта и умирането

Д-р Елизабет Кюблер-Рос (8 юли 1926 – 24 август 2004) е родена в Швейцария и е известна психиатърка, хуманист и съосновател на глобалното движение за хосписни грижи. В своята значима творба „За смъртта и умирането“ от 1969 г., тя първа формулира петте фази на скръбта, през които преминават хората, очаквайки края на живота си.

Кюблер-Рос е автор на 24 книги, преведени на множество езици – общо 36. Тя предлага утеха на милиони индивиди, изправени пред собствената си смърт или загубата на близък човек. Работата й с деца с терминални заболявания, пациенти с ХИВ/СПИН и възрастни хора в последните им дни оставя дълбок отпечатък; нейният основен професионален принцип е човечността при предоставяне на грижа за умиращите и важността да се обича безусловно.

През 2007 г. именитостта й попада в Залата на славата, а списание „Тайм“ я включва сред стоте най-велики мислители на ХХ век. Нейното наследство продължава чрез многобройни организации по света, като фондацията „Елизабет Кюблер-Рос“.

Нейната книга разглежда опитите и преживяванията на терминално болни пациенти в техните последни мигове от живота. Д-р Кюблер-Рос уточнява, че не става дума за страх или страдание, а по-скоро за процеса, при който тези хора могат да ни научат много относно финалните моменти от човешкия живот - тяхната тревога, страхове и надежди. Освен това акцентира върху необходимостта те да напуснат този свят достойно и със спокойно приемане.

Историите от интервютата с пациентите разкриват техните терзания и разочарования; запознаването с тези крайни чувства може да бъде лечебен опит за нас самите: то разширява нашето разбиране за функционирането на човешкия ум и показва уникалния аспект от съществуването – след което можем да се почувстваме обогатени и малко по-малко притеснени относно собственото ни mortality.

Според д-р Кюблер-Рос мирната смърт прилича на падаща звезда; една малка светлинка сред множеството небесни тела блести кратко време преди да потъне в тъмнотa. Терапевтичният ефект от размислите около тази деликатна тема е очевиден: завършваме книгата успокоени και лекувани.