Св. София Ч.1: Надписи-графити на кирилица и глаголица

В днешно време графитите се възприемат като разрушителни и антисоциални, но това е съвременната ни представа за тях. През Средновековието обаче те изпълнявали ролята на словесна молитва и били считани за нещо напълно приемливо. Много от тези творения не са дело само на младежи от маргинални социални групи, които търсят начин да изразят себе си или да „маркират” територията си; всъщност, в тях участвали хора от различни обществени слоеве. Графити могат да бъдат намерени по стените на сгради, оставени от миряни, клирици и поклонници, които записвали имената си с надеждата за спасение - вярвайки, че ако имената им останат завинаги в свещеното пространство на църквата, ще получат благословия. Тези надписи представляват непредсказуем текст; когато човек приближи до стената, едва ли очаква някой да е написал нещо там. Вероятно през вековете празните стени са вдъхновявали много хора да пишат или рисуват върху тях – подобно на съвременния "Фейсбук". По този начин те стават място за спонтанна самореализация и в известен смисъл функционират като социална мрежа. Целта на тази монография е да представи 91 кирилски надписа-графити и един глаголически такъв, открити по балюстрадите, колоните и стенната облицовка в галериите на „Св. София”. За първи път тези записи са систематизирани и проучени задълбочено от доц. д-р Тома Томов - наричан „жителят на Константинопол”.