Всичко за книгите
Каталог за книги, автори и издателства
 

Помилването по българското наказателно право и в практиката на държавния глава

Корицата на Помилването по българското наказателно право и в практиката на държавния глава
Издателство:Сиела
Брой страници:408
Година на издаване:2020
Дата на издаване:2020-09-15
ISBN:9789542832454
SKU:99921120015
Размери:14x21
Тегло:359 грама
Корици:МЕКИ
Цена:22 лв.
Анотация
Ревюта
Свързани книги
Приятели
Информационна мрежа

Доц. д-р Ива Пушкарова е уважаван правен изследовател и преподавател по наказателно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и в Академията на Министерството на вътрешните работи, а също така заема постоянна преподавателска позиция в Националния институт на правосъдието.

Тази монография обединява опита и вижданията ѝ от периода 2012-2017 г., когато тя беше председател на Комисията по помилването. През това време бяха реализирани реформи, които Европейският съд по правата на човека оцени като най-добра практика.

Помилването се разглежда чрез увлекателен анализ на случаи след 1945 г., представени систематизирано за първи път пред читателя. С помощта на знания от различни хуманитарни области е изградена цялостна система с критерии за оценка на приложимостта и типовете помилване, разрешаване на конфликтите му с други правни механизми и установяване на най-справедливото решение сред алтернативите при сложни житейски ситуации. Книгата предлага прозрения относно общото влияние на правната система върху осъдените лица и насърчава размисъл относно значението на наказанието и поправянето чрез конкретизация върху индивидуални съдби и процеси в областта на правосъдието.

„Помилването не представлява прощение за извършеното деяние. То не отменя вината или законността наложено наказание; намалява или отменя репресивното действие единствено поради неговата прекомерност, а не защото то е неправомерно или незаконно.“

„Молителите образуват общност, чиято социална стойност остава недооценена. Тези индивиди живеят под сянката обществената съвест, носейки със себе си ценен човешки опит и морал, какъвто другите членове нямат. Те представляват безценно знание за човечността – необходимо условие за нейното съществуване. Личният им опит потвърдително демонстрира ползите от живота без престъпления. Намирането им обратно към обществото би било колективна победа, която заслужава признание и доверие в свят свободен от повторна престъпност.“

.

.