Помилването по българското наказателно право и в практиката на държавния глава
Издателство: | Сиела |
Брой страници: | 408 |
Година на издаване: | 2020 |
Дата на издаване: | 2020-09-15 |
ISBN: | 9789542832454 |
SKU: | 99921120015 |
Размери: | 14x21 |
Тегло: | 359 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 22 лв. |
Доц. д-р Ива Пушкарова е уважаван правен изследовател и преподавател по наказателно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и в Академията на Министерството на вътрешните работи, а също така заема постоянна преподавателска позиция в Националния институт на правосъдието.
Тази монография обединява опита и вижданията ѝ от периода 2012-2017 г., когато тя беше председател на Комисията по помилването. През това време бяха реализирани реформи, които Европейският съд по правата на човека оцени като най-добра практика.
Помилването се разглежда чрез увлекателен анализ на случаи след 1945 г., представени систематизирано за първи път пред читателя. С помощта на знания от различни хуманитарни области е изградена цялостна система с критерии за оценка на приложимостта и типовете помилване, разрешаване на конфликтите му с други правни механизми и установяване на най-справедливото решение сред алтернативите при сложни житейски ситуации. Книгата предлага прозрения относно общото влияние на правната система върху осъдените лица и насърчава размисъл относно значението на наказанието и поправянето чрез конкретизация върху индивидуални съдби и процеси в областта на правосъдието.
„Помилването не представлява прощение за извършеното деяние. То не отменя вината или законността наложено наказание; намалява или отменя репресивното действие единствено поради неговата прекомерност, а не защото то е неправомерно или незаконно.“
„Молителите образуват общност, чиято социална стойност остава недооценена. Тези индивиди живеят под сянката обществената съвест, носейки със себе си ценен човешки опит и морал, какъвто другите членове нямат. Те представляват безценно знание за човечността – необходимо условие за нейното съществуване. Личният им опит потвърдително демонстрира ползите от живота без престъпления. Намирането им обратно към обществото би било колективна победа, която заслужава признание и доверие в свят свободен от повторна престъпност.“
.
.