Моравия

През февруари 1950 година в Аржентина, известният бандонеонист Хуан Кошич се връща в родното си село след петнайсет години отсъствие. С него са съпругата му и малката им дъщеря. Без да разкрива истинската си самоличност, той пристига в пансион, управляван от майка му повече от четиридесет години, намиращ се в колонията Буен Респиро – забравено място сред пампасите. За Хуан завръщането е свързано единствено с желанието да докаже на семейството си успеха си в призванието, заради което те са се разделили.

В селото той е изобилстващ и самоуверен мъж, който пренебрегва предупрежденията на жена си и упорито следва плана си - да демонстрира несигурността на тази, която не вярва в неговия артистичен потенциал. Въпреки това едно непредвидимо стечение на обстоятелствата води до трагично развитие на ситуацията. Според критиците Лухан използва целия свой литературен талант, за да разгледа темите за лицемерието и разрушителната природа на човека; подобно на гръцките трагедии тези качества довеждат хората до драматична развръзка вследствие на саморазрушителни амбиции.